Архивите и театърът

Презентация на гл. ас. д-р Елица Рангелова, изнесена в рамките на конференция “Архивите и театърът”, МТФ Варненско лято 2026 г.

Европейски практики в архивните системи на театрите

Какво остава от света, който сценографът създава, когато декорите бъдат разглобени, костюмите прибрани, а спектакълът слезе от афиша?

Този въпрос беше в центъра на участието на Асоциацията на сценографите в България в 34-тото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято”. В рамките на конференцията „Архивите и театърът”, модерирана от проф. Камелия Николова, членове на АСБ представиха четири доклада, обединени от една обща кауза — опазването на паметта на театъра.

Проф. Мира Каланова разгледа сценографския проект едновременно като произведение и като документ. Ескизът не е илюстрация на спектакъла — той се ражда преди него и пази паметта за диалог, който публиката никога не вижда: бавното превръщане на словото във видим образ. Затова стойността му на документ нараства, когато спектакълът спре да съществува.

Продължавайки същата тема, гл. ас. д-р Борис Далчев се спря на практиката декори и костюми да се „рециклират” в нови продукции. Преизползването има своите обективни икономически основания, но липсват правила кога художественият образ на един елемент вече не е факт и той е годен за повторна употреба — и кога всъщност се пренася чужд авторски труд. Оттук и необходимостта тези процеси да бъдат нормативно описани, със знанието и участието на сценографа, а специално изработените елементи от материалната част да се съхраняват в музейните експозиции.¹

Поглед към конкретната практика отправи гл. ас. д-р Невена Георгиева, насочвайки вниманието към театралния костюм и реквизита като част от архивната система на театъра.² В България те се третират като обикновени материални активи, подлежащи на амортизация и брак, а не като културна ценност. Представени бяха конкретни подходи за инвентаризация, съхранение и консервация, както и въпросът за дигитализацията — допълнение, но не заместител на физическото опазване.

Михаела Добрева постави авторско-правните въпроси около материалната част на спектакъла след излизането му от репертоара.³ Кога театърът е длъжен да уведоми сценографа преди бракуване на декор? Допустимо ли е преизползването на костюми в нови постановки без съгласието на автора? Докладът очертава сивите зони в законодателството и ролята на браншовите организации и браншовия договор за преодоляването им.

Международния контекст представи гл. ас. д-р Елица Рангелова, която проследи практиките на водещи европейски театрални и оперни институции — от Националния театър в Лондон и Комеди Франсез до архивите във Виена и Прага.⁴ Дори при най-богатите колекции физическото съхранение опира до едни и същи предизвикателства: пространство и подходящи условия. Показателна е и тенденцията специализирани национални институции — като Националния център за сценични костюми в Мулен — да поемат съхранението на архива на множество театри. А дигитализацията, отвъд самото опазване, отваря нов хоризонт: тя документира и живота зад кулисите, превръщайки публиката от зрител на крайния резултат в свидетел на целия творчески процес.

Веднага след конференцията доц. Розина Макавеева и проф. Маня Вапцарова откриха изложбата, посветена на 80-годишнината на специалност „Сценография” в Националната художествена академия — още един повод за насочване на вниманието към проектите по сценография като артефакти.

Участието на АСБ във „Варненско лято” беше отразено от БТА, програма „Христо Ботев” на БНР, платформата въпреки.com и блога на Виа Фест. Разговорът обаче едва започва — темата за театралните архиви е част от по-широкия дебат за опазването на българското театрално наследство, в който асоциацията ще продължи да участва активно.

Докладите са представени на конференцията „Архивите и театърът”, проведена в рамките на 34. Международен театрален фестивал „Варненско лято”, Варна, юни 2026 г.

¹ Каланова, Мира и Далчев, Борис, 2026. Проектите за сценография и костюми – артефакт и документ.
² Георгиева, Невена, 2026. Театралният костюм и реквизит като част от архивната система на театъра – съхранение и консервация.
³ Добрева, Михаела, 2026. Професионална етика – авторско-правни ситуации на отделни елементи от материалната част при излизане на спектакъла от репертоара.
⁴ Рангелова, Елица, 2026. Европейски практики в архивните системи на театрите – дигитализация и физически депа.